Потомката на Яне Сандански Зоя Дюбоа: Искам цял свят да разб...
Да бъда всеки път потребен на по-слабия.
Народите са братя и като братя би трябвало да живеят.
Просвещението най-здраво подсигурява ситуацията на отечеството, затуй отваряйте учебни заведения!
Тези заветни думи на Яне Сандански ще подсети на учениците от едноименното школо в Пловдив Зоя Дюбоа. Българката, която от години живее във Франция, е потомка на революционера по майчина линия. Дамата е измежду формалните посетители на учебното заведение, което на 19 май тържествено ще празнува своята 75-годишнина. Подаръкът, който е приготвила за юбилея, е портрет на Яне Сандански, персонално рисуван от нея. Освен художник, тя е преводач и публицист. Премиерата на най-новата й книга „ Яне Сандански - 110 година от гибелта на Старика “, ще се състои на 28 май от 18 ч. в читалище „ Алеко Константинов “ под тепетата.
Зоя Дюбоя стана известна в България като преводач на записките на Мерсия Макдермот „ Имало едно време в България “. Животът и прекарванията на британската историчка и писателка, която живя у нас 32 години, Зоя превежда на френски език в два тома. Преди това обаче превежда биографичната книга за Яне Сандански, също писана от Макдермот „ За независимост и съвършенство “, която става бестселър във Франция. „ Въпреки че е изучавала живота и е посветила книги на редица огромни български персони, починали за България, Яне Сандански бе неин любим. Даже в дома й, в който ме посрещна приживе, на брега на Ламанша, имаше голям портрет на моя роднина “, спомня си Зоя Дюбоа.
Тя схваща, че е потомка на Яне Сандански, преди 15 - 20 години.
Заради спорните отзиви и оценки по отношение на революционното му дело, майка <210> решила да й спести тази значима детайлност, до момента в който била ученичка, а да <210> разкрие „ тайната “, когато е на по-зряла възраст. Информацията за родствената връзка съответствува с превода на книгата „ За независимост и съвършенство “. Това окуражи Зоя да стартира свое подробно изследване за живота и активността на Яне Сандански, а информацията да показва в поредност книги, първата от които е „ 150 години Яне Сандански “, издадена през 2022 година Всеки един ред се базира на документи, които Зоя съумяла да открие след дълго ровене в архиви, музеи и библиотеки в България. Също по този начин разчитала и на по-възрастни родственици, които пазели родовата памет. Позовава се и на публикации, както и на изследванията на Мерсия Макдермот по македонския въпрос. Правейки родословие на големия сой, както Зоя назовава рода Сандански, схваща, че има още десетки потомци на революционера и по майчина, и по бащина линия. Те били пръснати по целия свят, само че надали ще откри време да ги намери.
„ Фактът, че съм потомка на този популярен българин, ме прави извънредно горда българка. Искам неговото дело да се знае в целия свят, а това е идея, на която съм се посветила “, сподели въодушевено Зоя. В негова чест тя е кръстила издателската си къща във Франция „ Царот на Пирина “, както е бил прочут Яне Сандански. Дейността <210> се поддържа от съпруга й Жак Дюбоа, проектант по специалност. Покрай Зоя той се увлякъл по българската история, а Старика (псевдоним на Сандански) му станал обичан. Тя е задоволена, че книгите й се одобряват добре както от българи в чужбина, по този начин и от чужденци.
Има сполучливи участия във френския книжовен салон в „ Булон “ - квартала на Ален Делон и Жан Пол Белмондо. Миналата година взе участие в Милано на първия конгрес „ Български създатели по света “, където е отличена с грамота. Тази година ще се показва на литературно биенале в Берлин. Покрай книгите, част от които са отдадени на деца, има по-малко време да рисува, само че е окуражена да направи галерия в България.
Признава, че родината й липсва, само че около работата си има опция постоянно да я посещава. Родена е в София, на 17-годишна възраст отпътува за Франция с родителите си, където приключва Сорбоната. Десет години учи италиански език в Италианския културен център и последователно се утвърждава като преводач. След кончината на българо-френския мъдрец и историк Цветан Тодоров, тя е единственият български участник в сдружението на франкофонските преводачи в Париж ATLF.
По-добре с франкове, в сравнение с с евро
Като човек, който е живял във Франция по време, когато там се пазарувало с франкове, Зоя е безапелационна, че преди страната да одобри еврото през 1999 година, стопанската система им била по-добре, а хората по-заможни. И толкоз години след промяната на валутата разликата към момента се усещала. Даде образец, че преди със 100 франка, което е към 20 евро, човек можел да изкара към седмица, в този момент тези пари едвам стигали и за ден. А там, както и в България, има цени и цени.
Народите са братя и като братя би трябвало да живеят.
Просвещението най-здраво подсигурява ситуацията на отечеството, затуй отваряйте учебни заведения!
Тези заветни думи на Яне Сандански ще подсети на учениците от едноименното школо в Пловдив Зоя Дюбоа. Българката, която от години живее във Франция, е потомка на революционера по майчина линия. Дамата е измежду формалните посетители на учебното заведение, което на 19 май тържествено ще празнува своята 75-годишнина. Подаръкът, който е приготвила за юбилея, е портрет на Яне Сандански, персонално рисуван от нея. Освен художник, тя е преводач и публицист. Премиерата на най-новата й книга „ Яне Сандански - 110 година от гибелта на Старика “, ще се състои на 28 май от 18 ч. в читалище „ Алеко Константинов “ под тепетата.
Зоя Дюбоя стана известна в България като преводач на записките на Мерсия Макдермот „ Имало едно време в България “. Животът и прекарванията на британската историчка и писателка, която живя у нас 32 години, Зоя превежда на френски език в два тома. Преди това обаче превежда биографичната книга за Яне Сандански, също писана от Макдермот „ За независимост и съвършенство “, която става бестселър във Франция. „ Въпреки че е изучавала живота и е посветила книги на редица огромни български персони, починали за България, Яне Сандански бе неин любим. Даже в дома й, в който ме посрещна приживе, на брега на Ламанша, имаше голям портрет на моя роднина “, спомня си Зоя Дюбоа.
Тя схваща, че е потомка на Яне Сандански, преди 15 - 20 години.
Заради спорните отзиви и оценки по отношение на революционното му дело, майка <210> решила да й спести тази значима детайлност, до момента в който била ученичка, а да <210> разкрие „ тайната “, когато е на по-зряла възраст. Информацията за родствената връзка съответствува с превода на книгата „ За независимост и съвършенство “. Това окуражи Зоя да стартира свое подробно изследване за живота и активността на Яне Сандански, а информацията да показва в поредност книги, първата от които е „ 150 години Яне Сандански “, издадена през 2022 година Всеки един ред се базира на документи, които Зоя съумяла да открие след дълго ровене в архиви, музеи и библиотеки в България. Също по този начин разчитала и на по-възрастни родственици, които пазели родовата памет. Позовава се и на публикации, както и на изследванията на Мерсия Макдермот по македонския въпрос. Правейки родословие на големия сой, както Зоя назовава рода Сандански, схваща, че има още десетки потомци на революционера и по майчина, и по бащина линия. Те били пръснати по целия свят, само че надали ще откри време да ги намери.
„ Фактът, че съм потомка на този популярен българин, ме прави извънредно горда българка. Искам неговото дело да се знае в целия свят, а това е идея, на която съм се посветила “, сподели въодушевено Зоя. В негова чест тя е кръстила издателската си къща във Франция „ Царот на Пирина “, както е бил прочут Яне Сандански. Дейността <210> се поддържа от съпруга й Жак Дюбоа, проектант по специалност. Покрай Зоя той се увлякъл по българската история, а Старика (псевдоним на Сандански) му станал обичан. Тя е задоволена, че книгите й се одобряват добре както от българи в чужбина, по този начин и от чужденци.
Има сполучливи участия във френския книжовен салон в „ Булон “ - квартала на Ален Делон и Жан Пол Белмондо. Миналата година взе участие в Милано на първия конгрес „ Български създатели по света “, където е отличена с грамота. Тази година ще се показва на литературно биенале в Берлин. Покрай книгите, част от които са отдадени на деца, има по-малко време да рисува, само че е окуражена да направи галерия в България.
Признава, че родината й липсва, само че около работата си има опция постоянно да я посещава. Родена е в София, на 17-годишна възраст отпътува за Франция с родителите си, където приключва Сорбоната. Десет години учи италиански език в Италианския културен център и последователно се утвърждава като преводач. След кончината на българо-френския мъдрец и историк Цветан Тодоров, тя е единственият български участник в сдружението на франкофонските преводачи в Париж ATLF.
По-добре с франкове, в сравнение с с евро
Като човек, който е живял във Франция по време, когато там се пазарувало с франкове, Зоя е безапелационна, че преди страната да одобри еврото през 1999 година, стопанската система им била по-добре, а хората по-заможни. И толкоз години след промяната на валутата разликата към момента се усещала. Даде образец, че преди със 100 франка, което е към 20 евро, човек можел да изкара към седмица, в този момент тези пари едвам стигали и за ден. А там, както и в България, има цени и цени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ